18 % сиво няма общо с художествените картини и други такива произведения, а представлява термин от областта на фотографията. Зак знае всичко за нея, защото е фотограф и винаги прави снимки, но мечтата му е да пробие в чужбина. Засега това е трудна задача – страната ни през 90-те е разтърсвана от политически катаклизми, а студентите протестират пред парламента.Със Стела двамата заминават за Германия – поне във филма, където се надяват да подобрят живота си. Но това е филм по едноименната книга на Захари Карабашлиев, който е и сценарист на драматичната продукция. Тя е също така създаднена и благодарение на немското кино, но двете главни роли се изпълняват от Руши Виденлиев и Доля Галански.

     Зак и Стела се разделят и книгата започва с това, че нея я няма в продължение вече на девет дни. Мъжът е отчаян и една нощ в късните часове просто пали колата и тръгва нанякъде, бед да мисли накъде. Попада на трима гангстери, с които се сбива и въпреки че те го пребиват, успява да им се измъкне и убива един от тях. В ръцете му попада чувал с марихуана, който решава да задържи със себе си. Дори обмисля да я продаде, за да спечели много пари и да започне бизнес. Но това се оказва невъзможно и не е толкова важно в случая – разсъжденията и преживяванията го оформят като личност, а в романа накрая дори публикуват дневника на Зак, който отразява неговата същност, която е 18 % сиво.