Възрастна жена работи като чистачка и пие всяка сутрин кафе или сама, или с дошлите й гости. За нея почерпването с топлата напитка е нещо повече от ритуал, защото умее да гледа на кафе и да разказва за живота и бъдещето. Едва ли са много хората, склонни да останат в компанията на подобна жена, но ето че Александър Янев и Рал Добрева решават да го направят и не съжаляват за избора си. Нещо повече, заедно те решават да споделят гостуването при бабата с родната зрителска аудитория, която ще има удоволствието да гледа документалния филм Никой не знае моето име. Добрева е оператор на продукцията, а Янев се изявава като автор на сценария и режисьор.

       За 16 минути със сигурност всеки може да изпие едно кафе и да гледа Никой не знае моето име, но и както ще видим, да научи нещо повече за своя живот. По принцип малките неща и едновременно с това прости и винаги край нас сякаш не се оказват достатъчни на повечето хора да ги накарат да осмислят съществуването си и да намерят щастие в живота. Както може да се очаква, заплащането за чистене едва ли е в големи размери, но ето че бабата показва удивителен характер и изглежда повече от доволна от това, с което разполага. Можем ли да станем като нея и нужно ли е винаги да искаме още и още при положение, че няма как да вземем нищо със себе си в отвъдния свят, където един ден неизбежно ще се преселим..



Посетен: 137
почивка