В страната ни по всяка вероятност има много села, които са бедни и откъснати от цивилизацията. Това се знае от много хора, ето защо сюжетът на филма Реки без мостове едва ли ще ни се стори изненадващ. Той ни разказва за село Динково и за неговото население, което наброява едва 30 души. Дали тези хора някога ще видят по-добри дни и ще се докоснат ли до събитията в Европа по един по-пряк и действителен начин? Колко хора по света изобщо знаят за съществуването на село Динково, което е твърде далеч от днешния свят? На сградата на кметството се извисява знамето на Европейския съюз, в който страната ни членува от 2007-ма година насам. Освен самотно издигащия се флаг обаче нищо друго не свидетелства, че селото е част от страна членка на съюза. Какво е ежедневието на тези хора и колко от тях вече са се примирили с тежката си участ? Няма ли поне някои от тях да се опитат да търсят промяната?

   Цветан и Наско са двама неразделни приятели от дълги години, които са двама от общо 30-те души на селото. Макар и още младежи, двете момчета вече упорито търсят пътя към съзряването и успеха. Ще им бъде ли лесно да го постигнат предвид средата, която ги заобикаля? Как протичат техните дни и с какви занимания са заети техните съзнания? Странно или не, момчетата не спират да търсят отговор на въпроса защо реките нямат мостове. Този въпрос по-скоро е символичен и крие в себе си скрито послание, до което по всяка вероятност ще достигнат всички зрители. Реките по принцип се характеризират и с издигнати мостове над тях, но в село Динково такива липсват. Дали това не означава, че Динково е обсъдено завинаги да остане в забвение? Ще разберем това само ако изгледаме невероятната история на едно малко българско село.