С любов, Антоша вече не е толкова нов филм, но специално за българската публика е достъпен за гледане отскоро. Иначе още на 28-ми януари, в началото на годината, видяхме неговата първа премиера. Тя се състоя на фестивала в Сънданс, който може да се мери с тези в Кан и Локарно, но така или иначе това са само подробности. По-важното е, че режисьорът и сценарист Гарет Прайс ни даде възможност да надникнем отблизо в живота на един човек, който днес има всички основания и права да бъде част от филмовата индустрия. Документалната сага е посветена на Антон Йелчин, който още като 6-годишен заедно с майка си и баща си се мести да живее от Русия в Щатите.

      Бедното емигрантско семейство открива внезапния и рязък интерес на сина си към киното и решава да го подкрепя. В началото Антон прави аматьорски филми, гледа класиките на Мартин Скорсезе и си води записки. Няма как филми като Разяреният биг и Шофьор на такси да не го докоснат, защото по същия начин след тяхното гледане се чувстват и всички истински ценители на киното. Но какво в крайна сметка накара всички гледали С любов, Антоша да се разчувстват? Дали е само усърдието и любовта на Йелчин към киното или по-скоро всички трудности, през които му се е наложило да премине? Всеки сам ще може да направи оценка на филма, но за целта ще трябва първо да го гледа и да вникне в замисъла му.