Времето е наше

   Времето е наше е всъщност филмовата версия на романа Разруха, несъмнено едно от най-добрите художествени произведения на Владимир Зарев. Авторът обаче не е никак доволен от сюжета за филма, защото той е преиначен, но все пак заяви, че се надява на добри резултати и положителни отзиви от публиката. Върху режисурата работи Петър Попзлатев, а сценарият е поверен на Станислав Семерджиев. Главните роли са за Руши Виденлиев, Ицко Финци, Леонид Йовчев и Ирини Жамбонас. Но ако във филма Мартин Сестримски и Боян Тилев са представени като близки приятели, свързани от доведената дъщеря на Тилев Невена, а Боян забогатява все повече от далавери за сметка на безработния писател, то нещата в книгата са коренно различни и от там идват противоречивите очаквания на зрителите.

   Тотална разруха цари в живота на Сестримски, който от пет години е безработен и добре, че е съпругата му Вероника. Тя преподава английски език в колеж и отделно дава частни уроци на деца на богати мутри. По този начин издържа общо четиричленното си семейство. Мартин пък постоянно пие, защото е смазан от бездействието и свободното време, през което няма какво да прави. Той решава по съвет на майка си да се свърже с Тилев, но на срещата състудентът му е видимо пиян и се държи пренебрежително. В крайна сметка не се стига до създаването на литературен кръг от интелектуалци, за който Сестримски иска пари назаем от Боян. Омерзен, Сестримски започва да пише роман Разруха, а Тилев е главният герой в него.