Физика на тъгата

      Във Физика на тъгата ставаме свидетели на нещо сравнително рядко за един филм, без значение дали той е късометражен или пълнометражен. Конкретно романът на Георги Господинов е адаптиран за късометражното кино от Теодор Ушев, негов официален режисьор и сценарист. Но не бива да забравяме и за секунда, че именно геният на Господинов и неговото нестандартно писане са причина произведенията му да се радват на интерес и от киното, което вече ни предложи Мемоарите на една гейша. Със сигурност романът за тъгата чрез физика ще се стори интересен на всички онези, които са любители на по-нестандартните неща, представени ни по един съвременен начин. Но сюжетът няма как да се обясни, защото не е последователен и конкретен.

      Физика на тъгата на пръв поглед звучи като нещо в сферата на научната фантастика и донякъде подобно твърдение не е лишено от смисъл и логика. Но книгата е поглед и далеч назад в миналото, където Делото Минотавър заема централно място – на него му е посветена цяла глава. А какво тогава да кажем за песента на Бийтълс Жълтата подводница, по време на която се дочува съвсем ясна българска фраза – Пусни ми веригата, изречена бързо и слято. Но авторът няма да ни занимава само с това – той ще се опита да стигне по-далече и да ни представи раждането и смъртта в обратна последователност. Винена муха е само едно от възможните, чрез които да се родим, а накрая ще види и дъщеря си, свиреща на пиано на пет годинки..